Как се различава актьорската игра пред камера от тази на сцената?
Какво общо имат Джули Андрюс, Джеймс Ерл Джоунс и Джим Парсънс? Освен имената, които започват с буквата „Д“, тези звезди са сред многото актьори и актриси, които се радват на успешна кариера както на сцената, така и на екрана.
Със сигурност много от вас не са знаели, че артистите играли ролите на Мери Попинс, Дарт Вейдър и Шелдън Купър са и успешни театрални актьори, но те не са единствените.
Въпреки че актьорското майсторство във филмите се различава от това на сцената, практиката може да подготви актьора да се отличава и в двете области!
Прочети докрай статията на Vsichkitemi, за да разбереш трите основни разлики между актьорското майсторство във филмите и на сцената, а след това научи няколко начина да усъвършенстваш уменията си и в двете области!
Изражения на лицето и жестове на тялото
Най-голямата разлика между актьорското майсторство на сцената и това на екрана е местоположението на публиката. В театъра сцената обикновено се намира далеч от по-голямата част от публиката. В зависимост от големината на театъра, актьорите трябва да преувеличават израженията на лицето и жестовете си, за да могат дори зрителите на задните редове да виждат какво се случва.
Например, изразяването на тъга само с една сълза на сцената е невъзможно, тъй като само зрителите, които са най-близо до сцената, ще я видят.
Когато играят на екрана обаче, камерата може да се приближи изключително близо до актьора, което премахва разстоянието между публиката и актьорите. Поради близката перспектива, актьорите във филмите трябва да използват по-фини, контролирани и естествени изражения и жестове. Големите, преувеличени актьорски похвати, които се използват в театъра, могат да изглеждат неудобни и глупави на за зрителите пред екрана.
Но какво можеш да направиш, за да си готов както за сцената, така и за заснемането на филм?
Избери кратка сцена или монолог и ги изпълни два пъти – веднъж за „сцената” и веднъж за „екрана”. За сценичната версия използвай големи, преувеличени жестове, за да достигнеш до зрителите на задните редове. За екранната версия използвай малки, контролирани изражения.
Използвай камера или мобилен телефон, за да запишеш двете изпълнения. Увеличи мащаба на актьорите, докато записвате версията за екрана, и застанете по-далеч, докато записвате версията за сцената. Сравни как се променят израженията на лицето и жестовете ти, когато публиката (или камерата) е близо, в сравнение с когато е далеч.
Глас и сила на гласа
При всяко представление на живо в театъра актьорите имат само един шанс да се представят добре. Ето защо е важно да имат силен и здрав глас и да са сигурни, че са запомнили репликите си.
В зависимост от представлението и бюджета на продукцията, по време на представлението може да се използват микрофони или не. Но дори и с микрофон, актьорите трябва да репетират и да изпълняват репликите си точно всеки път, с ясна дикция и отчетливо произношение. А в мюзикълите, които се учат по време на обучението по поп и джаз пеене, актьорите трябва дори да изпеят нотите и текста правилно от първия път, защото по време на театрално представление на живо няма повторения! Но това не е толкова страшно, когато актьорът се е подготвил добре за ролята. Добрите навици се изграждат още по време на обучението в гимназията по сценични изкуства.
При екранните представления актьорите имат няколко опита, за да изпълнят сцената правилно. Ако дикцията им е неясна, запънат се в репликата или объркат думите, могат да повторят сцената. На филмовите и телевизионните сцени има микрофони навсякъде, за да улавят репликите. В постпродукцията актьорите често се връщат, за да презапишат репликите, за да поправят грешките, които са допуснали по време на снимането.
Подготовка и представление
В театъра представленията се случват в реално време. Актьорите прекарват безброй часове в репетиции, за да развият личностите и особеностите на своите герои, и още повече часове, за да запомнят репликите си, така че да могат да ги изпълнят в последователността на представлението.
Въпреки цялата тази подготовка, те трябва да реагират бързо, в случай че нещо се обърка (което в театъра се случва често!). Пропуснат сигнал, забравен реквизит, пропуснат текст или проблем с гардероба. Без значение какво се случи, представлението трябва да продължи по някакъв начин! Изпълненията на живо могат да бъдат изтощителни за театралните актьори. Те трябва да представят едно и също изпълнение с нова енергия всеки път, когато играят, за да свършат работата си.
В киното нищо не се случва в реално време. Ако актьорът обърка реплика, може лесно да погледне сценария и да поправи грешката си при следващото заснемане.
Едно от предизвикателствата при актьорската игра в киното обаче е, че сцените често се снимат в различна последователност поради бюджетни съображения, час на деня или времето. Актьорите често трябва да изиграят интензивна сцена с много тичане и крещене, веднага следвана от щастлива сцена със смях и усмивки.
Между двете сцени има малко време за психическа „пренастройка“. Това често е емоционално изтощително за актьорите. Затова те трябва да бъдат подготвени и за импровизирани промени в сценария.