Бащинство в България: права, реалност и пропуснати възможности
През последните години темата за бащинство у нас става все по-обсъждана.
Традиционната роля на мъжа в семейството се преразглежда и татковците започват да вземат все по-активно участие в отглеждането и възпитанието на децата.
Разговорите за емоционалната връзка между родителите и децата, както и споделена отговорност между двамата партньори имат все по-силен отзвук.
Законодателството от своя страна също предприема крачки в тази посока, като предоставя конкретни права и възможности на бащите.
В днешното четиво от „Всички теми“ ще разгледаме:
- отпуска по бащинство
- социалните и работните стереотипи
- защо много бащи не се възползват от правата си
Да започваме!
Отпуск по бащинство – какво ни дава законът и колко бащи го използват
Знаехте ли, че българското законодателство дава право на бащите на платен отпуск при раждане на дете?
Това не е всичко – татковците имат и възможност да вземат част от отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
На теория това е важна стъпка към по-справедливото разпределение на грижите и към насърчаване на бащинството.
На практика обаче делът на мъжете, които в действителност се възползват от тези права, остава сравнително нисък.
Защо се получава така?
Част от причините са изцяло икономически. Все още в много български семейства мъжът изкарва по-висок доход и отсъствието му от работа се възприема като риск за финансовото благополучие на цялото семейство.
Друг фактор е липсата на достатъчно публична информация и примери за бащи, които успешно комбинират родителството с професионалния си живот.
И ето как отпускът по бащинство често остава формално право, което рядко се превръща в реален избор.
Да видим обаче какво реално спира татковците да се възползват от правата си.
Социални и работни стереотипи за бащинство
Една от най-големите пречки пред активното участие на бащите в ранното отглеждане на децата са устойчивите обществени стереотипи.
Причината за това е дълбоко вкоренената в съзнанията на хората социална роля на мъжа.
В продължение на десетилетия грижата за децата се възприема като „женска роля“, докато от бащата се очаква преди всичко да подсигурява финансовото благосъстояние.
Тези нагласи продължават и до ден днешен да се възпроизвеждат както в семейната среда, така и на работното място.
Мъже, които заявяват желание да излязат в отпуск по бащинство, нерядко се сблъскват с неразбиране или дори с подигравки.
В корпоративната култура на много компании гъвкавото работно време и родителските ангажименти все още се свързват основно с майките. В резултат на това много бащи се тревожат, че активното им родителство може да се отрази негативно на кариерното им развитие.
Защо много бащи не се възползват от правата си
Освен външните фактори, които, както сами разбирате, оказват значителен натиск, съществуват и вътрешни бариери.
Те възпират българските бащи да използват предоставените им права. Пример за това е страхът да не изглеждат „по-малко мъжествени“. Съществува и несигурността дали ще се справят с грижата за невръстно дете.
Това, което допълнително задълбочава проблема, е и липсата на модели за подражание – ако един мъж не е виждал собствен баща или други близки мъже в активна родителска роля, за него е по-трудно да си представи такъв път.
В същото време рядко се говори за дългосрочните ползи – по-силната връзка с детето, по-стабилните партньорски отношения и личното удовлетворение.
Промяната изисква не само законови текстове, но и целенасочени обществени послания, които да покажат, че бащинството не е проява слабост, а ценен и силен ресурс.
За още полезна и интересна информация следи нашия блог!
