Ако ви е интересна историята и културата на шумерите прочетете първата ни статия по темата – “Шумери | Кои са те?“
В интернет има много интересни факти за шумерите. В тази статия ние от “Всички теми” ще ви представим десетте ни любими интересни факта за шумерите. Тези факти са свързани с това как са живели и с културата им. Приятно четене!
Семейството
В надписите, описващи реформите на цар Урукагина от Лагаш, се казва, че той премахнал предишния обичай на полиандрията в страната си, като предписва жената, която има няколко съпрузи, да бъде убивана с камъни, върху които е написано нейното престъпление.
Шумерската култура е била доминирана от мъже. Кодексът на Ур-Наму, най-старата открита досега подобна кодификация, датираща от Ур III, разкрива представа за обществената структура в късното шумерско право. Под лу-гал (“велик човек” или цар) всички членове на обществото принадлежали към една от двете основни прослойки: “Лу” или свободен човек, и роб (мъж, арад; жена, геме). Синът на лу се наричал думу-нита, докато не се оженил. Жената от дъщеря ставала съпруга, а след това, ако надживеела съпруга си, вдовица можела да се омъжи повторно за друг мъж, който е от същото племе.
1. Бракове – Интересни факти за Шумерите
Браковете обикновено се уреждали от родителите на булката и младоженеца, а годежът обикновено завършвал чрез одобряване на договори, записани върху глинени плочки. Тези бракове ставали законни веднага след като младоженецът предавал сватбен подарък на бащата на булката си. Една шумерска поговорка описва идеалния, щастлив брак чрез устата на съпруг, който се хвали, че жена му му е родила осем сина и все още има желание да прави секс.
2. Предбрачни междуполови отношения – Интересни факти за Шумерите
Изглежда, че шумерите като цяло не са насърчавали предбрачното сношение. Нито на шумерски, нито на акадски език е имало дума, която точно да съответства на българската дума “девственост”. Понятието е било изразявано описателно, например като “неразголена” или “никога не е познавала пе***”. Не е ясно дали термини като “šišitu” в акадските медицински текстове обозначават химена, но изглежда, че непокътнатостта на химената е имала много по-малко значение за оценката на девствеността на жената, отколкото в по-късните култури на близкия изток.
Още от най-ранните сведения шумерите са имали много свободно отношение към секса и техните сексуални нрави са се определяли не от това дали даден сексуален акт се смята за неморален, а по-скоро от това дали той прави човека ритуално нечист. Шумерите вярвали, че самозадоволяването засилва сексуалната мощ както на мъжете, така и на жените и често я практикували, както сами, така и с партньорите си.
3. Население – Интересни факти за Шумерите
Урук – един от най-големите градове на Шумер, е имал население от 50 000-80 000 души в разцвета на силите си; като се имат предвид другите градове в Шумер и голямото земеделско население, приблизителната оценка за населението на Шумер може да бъде от 0,8 до 1,5 милиона души. Населението на света по това време се оценява на 27 милиона души.
Език и писане
Шумерите са говорили на изолиран език, но редица лингвисти твърдят, че са в състояние да открият субстратен език с неизвестна класификация под шумерския, тъй като имената на някои от големите шумерски градове не са шумерски, което разкрива влиянието на по-ранни жители. Въпреки това археологическите данни показват ясна непрекъсната културна приемственост от времето на ранните селища от Убайдския период (5300-4700 г. пр. Хр. – 14 г.) в Южна Месопотамия. Заселилите се тук шумери обработват земите в този регион, които са станали плодородни благодарение на тинята, отложена от реките Тигър и Ефрат.
4. Клинопис – Интересни факти за Шумерите
Най-важните археологически открития в Шумер са голям брой глинени плочки, изписани с клинописно писмо. Шумерската писменост се смята за голям етап в развитието на способността на човечеството да създава не само исторически записи, но и литературни произведения, както под формата на поетични епоси и разкази, така и на молитви и закони.
Въпреки че писмената система първоначално е била йероглифна, използваща идеограми, скоро след това се появява и клинопис.
Триъгълни или клиновидни тръстики са използвани за писане върху влажна глина. Запазени са стотици хиляди текстове на шумерски език. Те включиват лични и бизнес писма, разписки, лексикални списъци, закони, химни, молитви, истории и ежедневни записи. Открити са цели библиотеки от глинени плочки. Монументални надписи и текстове върху различни предмети, като статуи или тухли, също са много разпространени. Много текстове са оцелели в множество копия, тъй като са били многократно преписвани от обучаващи се писари. Шумерският език продължава да бъде езикът на религията и правото в Месопотамия дълго след като семитските говори стават доминиращи.
Примери за клинопис
Ярък пример за клинописно писмо е дълга поема, открита в руините на Урук. “Епосът за Гилгамеш” е написан на стандартното шумерско клинописно писмо. В него се разказва за цар от ранния период на втората династия, наречен Гилгамеш или “Билгамеш” на шумерски. Историята разказва за измислените приключения на Гилгамеш и неговия спътник Енкиду. Тя е изложена на няколко глинени плочки и се смята за най-ранния известен оцелял пример за художествена литература.
6. Езикът на Шумерите
В лингвистиката шумерският език обикновено се смята за изолиран език, тъй като не принадлежи към нито едно известно езиково семейство; акадският език, напротив, принадлежи към семитския клон на афроазиатските езици. Съществуват много неуспешни опити за свързване на шумерския език с други езикови семейства. Той е аглутинативен език; с други думи, морфемите (най-малките смислова единица в езика) се добавят заедно, за да се създадат думи, за разлика от аналитичните езици, в които морфемите се добавят единствено, за да се създадат изречения.
Разбирането на шумерските текстове днес може да бъде проблематично. Най-трудни са най-ранните текстове. Те които в много случаи не дават пълната граматическа структура на езика и изглежда са били използвани от знаещи писари.
Акадският език постепенно измества шумерския като говорим език някъде около границата между 3 и 2 хилядолетие пр. Хр. Въпреки това шумерският продължава да се използва като свещен, церемониален, литературен и научен език във Вавилония и Асирия до 1 век..
7. Погребални ритуали – Интересни факти за Шумерите
Вярвало се е, че когато хората умрат, те ще бъдат затворени в мрачния свят на Ерешкигал. Чието царство се охранява от портали с различни чудовища, предназначени да попречат на хората да влязат или да го напуснат. Мъртвите били погребвани извън градските стени в гробища, където малка могила покривала трупа, заедно с жертвоприношения на животни и малко количество храна. Тези, които можели да си го позволят, погребвали близките си в Дилмун. Човешки жертвоприношения са открити в смъртните ями в царското гробище на Ур. Там царица Пуаби е била придружена в смъртта от своите слуги.
Селско стопанство и лов
Шумерите възприемат земеделския начин на живот вероятно още около 5000-4500 г. пр. Хр. Регионът демонстрира редица основни земеделски техники, включително организирано напояване, интензивно обработване на земята в голям мащаб, монокултури, включващи използването на плужно земеделие, използване на специализирана работна сила в селското стопанство под бюрократичен контрол. Необходимостта да се управляват храмовите сметки при тази организация довежда до развитието на писмеността (около 3500 г. пр. Хр.).
8. Ранно Стопанство – Интересни факти за Шумерите
През ранния шумерски период Урук примитивните пиктограми показват, че овцете, козите, говедата и свинете са били опитомени. Използвали са волове като основни товарни животни и магарета. А еднокопитните се използват като основни транспортни животни. Вълнените дрехи, както и килимите са били изработвани от вълната или козината на животни. Отстрани на къщата е имало оградена градина. Тя е била засадена с дървета и други растения. На нивите са били засявани пшеница и вероятно други зърнени култури, а шадуфът вече е бил използван за целите на напояването. Растенията са били отглеждани и в саксии или вази.
9. Бирата – Интересни факти за Шумерите
Шумерите са били едно от първите известни общества, които са пиели бира. Зърнените култури са били в изобилие и са били основната съставка на ранната им бира. Те са варили множество видове бира, състоящи се от пшенична, ечемична и смесена зърнена бира. Варенето на бира е било много важно за шумерите. То се споменава в “Епос за Гилгамеш”, когато Енкиду се запознава с храната и бирата на народа на Гилгамеш: “Пийте бира, както е обичаят на земята… Той изпи бирата – седем кани – и стана развълнуван и запя от радост!”
Шумерите практикуват подобни техники за напояване като тези, използвани в Египет. Американският антрополог Робърт Маккормик Адамс твърди, че развитието на напояването е свързано с урбанизацията и че 89% от населението е живяло в градовете.
Шумери отглеждали ечемик, нахут, леща, пшеница, фурми, лук, чесън, маруля, праз и горчица. Те ловели много риба и ловували птици и газели.
Ако искате да научите повече за историята на бирата прочетете: “Стилове бира и развитието на напитката през вековете“
10. Земеделието – Интересни факти за Шумерите
Шумерското земеделие е зависело в голяма степен от напояването. То се осъществявало чрез използването на шадуф, канали, диги, язовири и водохранилища. Честите силни наводнения на Тигър и по-малко на Ефрат означават, че каналите се нуждаят от чести ремонти и непрекъснато отстраняване на тиня. А геодезическите маркери и граничните камъни трябва да се подменят непрекъснато. Правителството е изисквало от хората да работят по каналите, въпреки че богатите са можели да се освободят от това задължение.
Както е известно от “Алманаха на шумерския фермер”, след сезона на наводненията и след пролетното равноденствие и празника Акиту или Нова година, използвайки каналите, фермерите наводнявали нивите си и след това оттичали водата. После карали воловете да тъпчат земята и да унищожават плевелите. Теглили нивите с кирки. След като изсъхнат, те орат, бранят и загребват земята три пъти и я раздробяват, преди да засадят семената. За съжаление, високата скорост на изпарение е довела до постепенно увеличаване на солеността на полетата. Към периода Ур III земеделците са преминали от пшеница към по-устойчивия на сол ечемик като основна култура.
Шумерите прибирали реколтата през пролетта в тричленни екипи. Фермерите използвали жътварски коли, теглени от волове, за да отделят житните глави от стъблата, а след това използвали жътварски шейни, за да отделят зърното.
Прочетете още за изкуството, архитектурата и парите на шумерите в третата ни статия по темата
