3 март е най-светлият национален празник, защото в този ден честваме Освобождението на България от Османска власт.
Независимостта на България се отнася до освобождението на страната от османско владичество и създаването на суверенна държава в края на XIX век. България е част от Османската империя от XIV в., но в края на XIX в. сред българския народ се заражда все по-силно чувство за национализъм.
През 1876 г. в България избухва въстание срещу османското владичество, което е брутално потушено от османските власти. Това събитие, известно като Априлското въстание, предизвиква международно възмущение и привлича вниманието към тежкото положение на българския народ.
През 1878 г., след Руско-турската война, е подписан Берлинският договор, който признава България за автономно княжество под османски сюзеренитет. Това поставя началото на постепенния път на България към независимост.
Това е датата, която бележи началото на новото. България получава възможността да започне отново и да се доближи до Европа.
Мечтата на българина и преди двеста години, описана в ръкопис на Софроний Врачански е била „и ние българите да бъдем като другите европейски народи“.
В тази статия Ви представяме 20 интересни факта за освобождението на България. Приятно четене!
1. Празникът се чества за първи път във Велико Търново на 19 февруари (3 март н.с.) 1879г.
2. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на годишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата.
3. Санстефанският договор всъщност е подписан на 19 февруари. Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин.
На всеки от войниците са раздадено по 100 патрона и те са подготвени да навлязат в Цариград, ако преговорите се провалят. В крайна сметка мирният договор е подписан на 19 февруари в цариградското предградие Сан Стефано.
4. Днес отбелязваме този ден на 3 март, защото през 1916 г. България преминава от нов към стар стил и сменя юлианския с григорианския календар. Това води до поправка от 13 дни.
5. Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II. през 1861 г. император Александър II подписва декрета за отмяна на крепостното право. Това е и причината той да бъде наричан Цар Освободител.
Още 5 интересни факта за Освобождението на България
6. Високият 1326 м. връх е носел името Свети Никола до 1951 г., когато е преименуван на Столетов. Руският генерал Николай Столетов води Шипченския отряд. През 1977 г. връх Столетов е преименуван на Шипка. Такъв връх обаче вече съществува и за да се избегне повторение в имената, на стария връх Шипка също се дава ново име – Малка Шипка.
7. На върха на пресечената пирамида, която представлява паметникът е поставен огромен бронзов лъв, който гледа на изток, от където са дошли руските войски, освободили България.
8. В къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано е подписан мирният договор. Сан Стефано днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море.
9. Сан Стефано е населеният пункт, при който руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война (1877-1878) и е мястото, където Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил)/3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор.
10. Добре известно е, че Самарското знаме (превърнало се в един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава) е изработено по инициатива на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите. То е трицветно (червено, бяло и синьо), като червената и синята ивица са широки по 40 см, а бялата (средната) – 60 см. И от двете страни в средата са вшити златни кръстове.
5 интересни факта за Освобождението на България
11. Тържественото връчване на знамето става на специална церемония на 6 май 1877 г. в лагера на българското опълчение. Знамето е издигнато от ген. Столетов и е връчено на унтерофицер Антон Марченко от ІІІ опълченска дружина.
12. Генерал-майор Михаил Скобелев (1843-1882) е сред най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. През март 1877 г. е привлечен на разпореждане на главнокомандващия на Дунавската армия великия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен, когато си спечелва и прозвището Белия генерал.
13. Априлското въстание от 1876 година, което избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица, и е организирано от Гюргевския революционен комитет, е потушено с големи жестокости. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.
14. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.
15. Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев. Един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.
Последни 5 интересни факта за Освобождението на България
16. След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Бенковски е убит от турските куршуми.
17. Васил Левски е Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).
18. След Освобождението през 1878 година, населението на София е било едва около 20 000 жители – колкото останалите регионални центрове на България. След обявяването на града за столица населението й рязко нараства, като най-големият бум е през 50-60те години на миналия век.
19. Голяма част от воювалите за освобождението на България офицери и войници са били украинци.
20. Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година. To предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.
Прочетете също: 20 интересни факта за живота на Баба Ванга
