20 интересни факта за Освобождението на България

3 март е най-светлият национален празник, защото в този ден честваме Освобождението на България от Османска власт.

Независимостта на България се отнася до освобождението на страната от османско владичество и създаването на суверенна държава в края на XIX век. България е част от Османската империя от XIV в., но в края на XIX в. сред българския народ се заражда все по-силно чувство за национализъм.

През 1876 г. в България избухва въстание срещу османското владичество, което е брутално потушено от османските власти. Това събитие, известно като Априлското въстание, предизвиква международно възмущение и привлича вниманието към тежкото положение на българския народ.

През 1878 г., след Руско-турската война, е подписан Берлинският договор, който признава България за автономно княжество под османски сюзеренитет. Това поставя началото на постепенния път на България към независимост.

Това е датата, която бележи началото на новото. България получава възможността да започне отново и да се доближи до Европа.

Мечтата на българина и преди двеста години, описана в ръкопис на Софроний Врачански е била „и ние българите да бъдем като другите европейски народи“.

В тази статия Ви представяме 20 интересни факта за освобождението на България. Приятно четене!

Празникът се чества за първи път във Велико Търново на 19 февруари (3 март н.с.) 1879г.
След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата.
Санстефанският договор всъщност е подписан на 19 февруари. Преговорите по сключването на договора започват на 13 февруари в главната квартира на руската армия в Одрин.

На всеки от войниците са раздадено по 100 патрона и те са подготвени да навлязат в Цариград, ако преговорите се провалят. В крайна сметка мирният договор е подписан на 19 февруари в цариградското предградие Сан Стефано.
Днес отбелязваме този ден на 3 март, защото през 1916 г. България преминава от нов към стар стил и сменя юлианския с григорианския календар. Това води до поправка от 13 дни.
Подписването на Санстефанския договор през 1878 г. е осъществено като своеобразен подарък от страна на руската дипломация към император Александър II. през 1861 г. император Александър II подписва декрета за отмяна на крепостното право. Това е и причината той да бъде наричан Цар Освободител.
Високият 1326 м. връх е носел името Свети Никола до 1951 г., когато е преименуван на Столетов. Руският генерал Николай Столетов води Шипченския отряд. През 1977 г. връх Столетов е преименуван на Шипка. Такъв връх обаче вече съществува и за да се избегне повторение в имената, на стария връх Шипка също се дава ново име – Малка Шипка.
На върха на пресечената пирамида, която представлява паметникът е поставен огромен бронзов лъв, който гледа на изток, от където са дошли руските войски, освободили България.
В къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано е подписан мирният договор. Сан Стефано днес е квартал в Истанбул, разположен е на Мраморно море.
Сан Стефано е населеният пункт, при който руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война (1877-1878) и е мястото, където Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил)/3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор.
Добре известно е, че Самарското знаме (превърнало се в един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава) е изработено по инициатива на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите. То е трицветно (червено, бяло и синьо), като червената и синята ивица са широки по 40 см, а бялата (средната) – 60 см. И от двете страни в средата са вшити златни кръстове.
Тържественото връчване на знамето става на специална церемония на 6 май 1877 г. в лагера на българското опълчение. Знамето е издигнато от ген. Столетов и е връчено на унтерофицер Антон Марченко от ІІІ опълченска дружина.
Генерал-майор Михаил Скобелев (1843-1882) е сред най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. През март 1877 г. е привлечен на разпореждане на главнокомандващия на Дунавската армия великия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен, когато си спечелва и прозвището Белия генерал.
Априлското въстание от 1876 година, което избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица, и е организирано от Гюргевския революционен комитет, е потушено с големи жестокости. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година.
Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев. Един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.
След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Бенковски е убит от турските куршуми.
Васил Левски е Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).
След Освобождението през 1878 година, населението на София е било едва около 20 000 жители – колкото останалите регионални центрове на България. След обявяването на града за столица населението й рязко нараства, като най-големият бум е през 50-60те години на миналия век.
Голяма част от воювалите за освобождението на България офицери и войници са били украинци.
Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.