Според едно старо народно предание дните между 25 декември и 7 януари са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв повод, докато не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е свързано с кръщението на Иисус, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан. 12-те дни били наричани още „мръсни“, „погани“ или „караконджовски“, защото злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях, хората не само не излизали навън по тъмно, но жените не перели, не тъчели и не предели. Но какви са сега българските коледни традиции и какво се пази от нашето минало?
Но тези дни са изпълнени и с много традиции и празници. Кои са българските традиции по време на коледните празници ще разбере в следващите редове от статията на “Всички теми“.
Коледни традиции – Първият Коледен обичай се прави на Игнажден,
който се празнува на 20 декември. Според народните традиции, именно на този ден се отбелязва началото на Новата година. Основният обичай на Игнажден се нарича полазът/полазване – т.нар. посещение в чужда къща. Народът смята, че който първи влезе в къщата, такава ще бъде годината в техния дом. Ако гостът е добър и трудолюбив, тогава добро ще има в къщата през новата година и обратното. Той влиза в дома със следните думи: „Да ви е честита Младата година!”
На 24 е Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер).
На 25 – Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на най-близките на Младенеца. Зa xopaтa Maлĸa Koлeдa e дeнят, в ĸoйтo ce e poдилa Mлaдa Бoгa. Cпopeд нapoднoтo вярване бoжиятa мaйĸa ce e зaмъчилa нa Игнaждeн и e poдилa нa Maлĸa Koлeдa, нo e cъoбщилa зa тoвa нa дpyгия дeн, ĸaĸтo тoвa ce пpaви пpи вcяĸa мaйĸa пъpвecĸиня.
Коледни традиции – Бъдни вечер
Трапезата трябва да бъде постна. Това е и последният ден от коледния пост. На масата се нареждат нечетен брой ястия: 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото месеца трае бременността. В някои райони се поставят 11 или дори 12 ястия, колкото са месеците в годината. Централно място на празничната вечеря заема коледната питка, в която е скрита паричка – символ на изобилието и благоденствието през идната година за късметлията, който я намери. Част от коледната традиция е и обичаят масата да не се раздига цяла нощ!
Коледуването е ритуал, който се изпълнява в полунощ на Бъдни вечер. Той отбелязва настъпването на Коледа и оповестява раждането на Исус Христос. Участие в коледуването взимат само млади момчета и ергени, които се наричат „коледари“. Изключение прави само техният водач, който трябва да бъде по-възрастен женен мъж. От неговата къща започва ритуалът, където първо се събират всички коледари, облечени в традиционно облекло. След това те започват да обикалят от къща на къща и пеят коледарски песни. С песните и ритуалите коледарите пожелават на всяка къща и семейство дълъг живот, здраве, благополучие и късмет.
Коледни традиции – 25 декември
Непосредствено след Бъдни вечер, настъпва Коледа или Рождество Христово, което поставя началото на коледните празници. Веселбата продължава и през следващите два почивни дни, които са празник за всички, носещи имената Христо, Христина, Йосиф (на 26 декември) и Стефан, Стоян, Стефка (на 27 декември). Децата обикалят къщите, тропайки по вратите с думите: ”Бог се роди, Коледо”, домакините от своя страна ги даряват с кравайчета.
Едно от най-значимите събития в коледния ден е клането на специално угоеното за празничния ден прасе. Ритуалът има символичното значение на жертвоприношение към Бог, какъвто е и случаят с агнето на Гергьовден. Езическите вярвания повеляват, че пролятата животинска кръв омилостивява боговете и злите сили, а същото поверие се пренася и след покръстването.
За завършек на празничните дни идва и последната от коледните традиции – сурвакането
То се изпълнява на първия ден от новата година и в основата си представлява деца, които ходят от къща на къща и бият възрастните по гърбовете с украсени пръчки (не твърде силно, разбира се). Заедно с това те изричат сурвакарски пожелания за щастие, плодородие, живот и здраве през новата година. Въпреки малките разлики в изпълнението на ритуала между различните региони в страната, сурвакането е позната и обичана традиция из цяла България. Пръчката, наречена „сурвачка“ или „сурвакница“, е направена от дрянова клонка и е украсена с прежда, вълна, сушени плодове, пуканки мъниста и други дребни неща.
Прочетете също: Фестивалът “Сурва” – Всичко, което трябва да знаем
