Пенчо Славейков е български поет, който, благодарение на новаторството си, успешно европеизира родната литература.
Неговото творчество е често неразбрано от мнозина, но то неминуемо осъществява естетически прелом в българската литература, модернизирайки я благополучно. Поезията на Славейков е добре позната със своя замислен, мрачен характер.
1. Роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна, в семейството на Ирина и Петко Славейкови, които имат още 6 деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка.
2. Син е на известния български възрожденски писател и журналист, а след Освобождението и политически деец Петко Рачов Славейков.
3. През 1884 година замръзва река Марица. Тази година се оказва преломна за живота на Пенчо. Той заспива върху леда на замръзнала река, което води до разболяване на паралич.
Макар този нещастен случай да го оставя инвалид за цял живот, именно след него Славейков израства и се превръща в поет от световна величина.
4. Инцидентът на ледената пързалка оставя трайни физически последици – до края на живота си най- малкият Славейков остава куц, придвижвайки се с помощта на бастун. Освен това има затруднения при писане, а дикцията му остава неясна
5. През 1888 г. излиза първата му стихосбирка – “Момини сълзи”, която е оценена високо не от когото и да е, а от самия Иван Вазов, но това не удовлетворява Славейков – неговата самокритичност става причина по-късно сам да изгори непродадените екземпляри от първата си книга. Намира стиховете в нея за незрели.
6. През 1892 г. заминава да учи философия в Лайпциг. След завръщането си в България, поетът става член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, поддиректор и директор на Народната библиотека, директор на Народния театър – енергичен, ерудиран и талантлив ръководител и режисьор.
7. Огромно влияние върху светогледа на Пенчо Славейков оказва следването му в Лайпциг, по време на което се запознава с философията на Хайне, Фолкелд и Ницше, и по-специално с идеята за Свръхчовека – самотният, но издигнат духовно човек.
Прочетете също: 20 интересни факта за живота на Гео Милев
8. Творчеството му достига своя връх през 1906 г. с лирическата му книга “Сън за щастие”. Четири години по -късно издава и сборника “На острова на блажените”.
9. Той е и един от участниците в литературния кръг „Мисъл“, заедно с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов.
10. На 10 юли 1911 година министърът на народното провещение Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и на негово място назначава брат си. Назначават Славейков за уредник на училищния музей към министерство на народното просвещение. Новият кабинет на поета на 4-я етаж, а той не може да изкачва стълбите. Обиденият поет отказва поста и заминава в чужбина.
11. През 1903 година среща Мара Белчева и до края на живота си поддържа нежни чувства с нея. Въпреки че поетът има недъзи, а тя е една от най–желаните и красиви жени в страната, любовта им е далеч по–дълбока от условностите на физическото привличане. Те безспорно са една от най–известните двойки в историята на българската литература.
12. Мара Белчева е овдовяла само на 23 години. Съпругът ѝ Христо Белчев е застрелян по погрешка при атентат срещу министър-председателя Стамболов.
13. В писмата си Мара Белчева казвала, че цялата пъргавост от краката е отишла в главата му. Животът придобива нов смисъл за нея – Пенчо я приобщава към кръга “Мисъл”, домът ѝ се превръща в редакция на литературния сборник “Мисъл”, първите ѝ стихотворения излизат през 1910 г. Истински щастливи двамата се чувстват само в кръга на приятелите от списание “Мисъл” и когато са в странство.
14. През 1911 г. Мара се разболява и заминава из Европа да се лекува.
15. През август 1911 година, Славейков решава да напусне България. Заминава първо за Швейцария, където го псореща Мара, а после заминават за Италия. Установява се да живее в Рим, където усилено работи над третата част на “Кървава песен”.
Прочетете също: 23 интересни факта за живота на Иван Вазов
16. За да поеме разноските по престоя им в Италия, Мара продава дома си на ул. “Христо Белчев”. Зад гърба ѝ остава разкошът и сигурността, но напред е надеждата да спаси живота на Славейков.
17. Последните си дни заедно Мара Белчева и Славейков прекарват в италианския курорт Брунате край красивото езеро Лаго ди Комо.
18. На 28 май 1912 г. поетът издъхва в ръцете ѝ. През 1921 г. Мара пренася костите му в България. До края на живота си тя живее под наем и няма собствен покрив.
19. В малкото градче Брунате издигат паметник на българския поет.
20. Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература, но именно кончината му става причина да не бъде отличен от Кралската шведска академия на науките.
