Нашите предци са оставили дълбок отпечатък върху нашата същност и идентичност. От начина, по който изглеждаме, през традициите и обредите, които извършваме на всеки празник, до автентичните рецепти, които и до днес ни карат да си оближем пръстите.
Векове наред основното облекло на предците ни са били традиционните български носии. В тях те са вложили много голям част от своите вярвания и традиции.
В бродериите на носиите има голяма символика.
Вярвало се, че пазели човешкото тяло от магии и зли духове. Хората считали, че ако някои отреже част от бродерията на дадена дреха, дава път на злите духове и прави човека по-уязвим.
На българските моми било разрешено да бродират само до сватбата им. След това имали право да го правят едва, когато дъщерите им навършат 12 години и било хубаво да ги научат.
Момиченцата започвали да бродират на 12 години чеиза си и това била най-висшата форма на изкуство, сътворявано у дома от всички други.
Цветът на дрехите също имал определено значение. Много от цветовете се използват за български носии, но основните са червено, зелено, жълто и бяло.
Червеният цвят символизира кръвта на майката и новия живот. Пази от уроки и магии.
Зеленият цвят бил израз на вечния живот и се свързвал с Дървото на живота – символ на Вселената.
Жълтият пък бил свръзван със слънце, огън, светлина, а щом станело дума за отвъдното – с починалите и с онези хора, за които успехът бил предопределен.
Белият цвят означавал чистота, неприкосновеност, младежка непорочност и Божия светлина. До днес, в резултат на българските традиции, булката е в бяло.
Според древните обичаи, злото (болестите, проклятията, уроките и всички зли сили) можели да засегнат човека там, където дрехите не го пазели. Одеждите се считали за втора кожа, а функцията на бродериите не била само да пази от студ, тъй като разположението на шевиците никак не било случайно, а определяло ограниченията на човека.
Прочетете също: Коледуване – Традиция, изпълнена с множество интересни факт
Редно било шевица да носи жената около лицето си. Мъжете и жените – в долната част на ризата, по ръкавите и чорапите.
В България имаме 7 отделни културни области
Добруджанска, Родопска, Пиринска, Странджанска, Северняшка, Тракийска и Шопска. Народното облекло се приемало не само за символ на принадлежност към вяра и език, а и като документ за самоличност на отделния индивиди свидетелство за културната история на даденото населено място.
Добруджанска носия – Български носии
Автентичната женска добруджанска носия се състои от червен сукман с бродерия, дълга памучна блуза и черна бродирана престилка. Характерна е забрадката – обикновено жълта, с дълги копринени ресни, препратка към златните житни класове, отглеждани грижливо от местното население.
А мъжката народна носия е чернодрешна. Състои се от черни панталони, потури, бяла памучна риза, която е бродирана на пазвата и се допълва от вълнен червен пояс.
Родопска носия – Български носии
Традиционната рoдoпcĸa нocия e вид cyĸмaнeнaтa нoсия, нapичa ce cъщo eднoпpecтилчeнa нoсия. Тя се състои от няколко части: риза, сукман, мерсжан, престилка, кърпа за глава и кърпа за снагата, пояс, чорапи, цървули.
Ризата е бяла памучна, на пазвата често се бродира шевица, символизираща сливането на мъжа и жената. Везбените елементи са избродирани огледално един срещу друг, а над главите им има кръстче (Божието благословение). В различни краища на Родопите в престилката са вплитани тайни кодове, показващи родовата принадлежност на момата.
В други краища – на шевицата на ризата. Жените от даден род имали точно определена украса, която служи като герб на рода. С това се е целяло да се избегне кръвосмешението. Освен родова принадлежност, различните шевици показвали и статуса на жената – мома, омъжена, вдовица, с деца или без.
Пиринска носия – Български носии
Женската носия в Пиринската етнографска област се отнася към вида на саичените. Включва риза, която прилича на туника, сая, пояс и престилка. Ризата е дълга и с права кройка. Саята може да бъде изработена от вълна или памук.
Преобладаващите цветове са бяло, черно, синьо и тъмнозелено. Украсата обикновено е разположена около пазвата или края на ръкавите. Елементите, които са характерни за носиите от този район са червеният вълнен пояс и дългата тясна престилка.
Мъжката пиринска носия се характеризира с това, че е по-лека от женската. Това осигурява по-лесни и пъргави движения на притежателите им. В пиринската фолклорна област, мъжката носия спада към белодрешната. За този вид са характерни тесните крачоли, които са плътно прилепнали до горе.
Те се наричат още „беневреци“ или „чешири“. Обикновено са бели на цвят. Горните мъжки дрехи са по-широки и дълги. Някои от ризите могат да стигат под коленете. Поясът е червен на цвят и надиплен около кръста. В някои случаи, може да се стегне допълнително, с помощта на ремък
Прочетете също: Кукерите – история, символика и факти
Странджанска носия
Женската носия е сукманена, красиво съчетаваща цветовете на трибагреника. Основният елемент – сукманът, е от вълнена тъмноцветна тъкан със затворена туникообразна форма. Полите и пазвите на сукмана са с богата украса от сплетени разноцветни върви, гайтани или дантели, изработена е от везмо или е с пришити цветни сукна.
Предната престилка, наречена „фуста“ обикновено съчетава няколко цвята – бяло, зелено, червено и жълто, за да постигне контраст спрямо тъмния плат на сукмана. Част от костюма е и вълнения пояс, който също е цветен – червен, оранжев или тъмно винен.
Облеклото на странджанските момци е чернодрешно. Бялата риза е наметнат с горна дреха – елек или аба от черен вълнен шаяк. Абата представлява къса до пояса вълнена дреха, която обикновено е с ниска яка и приляга до тялото, а ръкавите й са дълги и тесни.
Широката кройка е типична за потурите, които поради увисналото дъно някъде се наричат „шалвари“. Изработени са от черен гайтан и са богато украсени, а в горния си край са препасани с червен пояс.
Северняшка носия
Северняшката народна носия варира спрямо сезона и мястото, на което са живеели нейните притежатели – планина или равнина. Всяко населено място има специфични особености, като кройка, материя, цветове и шевици, по които се различават по между си. Но в основата си всички носии се свеждат до женска двупрестилчена или сукманена носия и мъжка носия в бял цвят.
Женската двупрестилчена носия се състои от бяла риза, бръчник/задна надиплена престилка/, предна престилка и колан с пафти. Характерно е и носенето на шапки или забрадка с обилна украса.
Тази носия е характерна по-скоро за летния сезон. Сукманената носия се носи през зимата и се състои от риза, вълнен, дълъг, затворен и без ръкави сукман, предна престилка, вълнен колан и пафти.
Мъжката носия е в бял цвят с дълга риза и бели потури. Северняшката мъжка носия се допълва с връхна дреха, която може да бъде дълга или къса, в зависимост от вида на потура – широк и къс или тесен и дълъг, както и пояс в червен цвят и калпак.
Тракийска носия
Най-разпространените тракийски народни носии са сукманена за жените и чернодрешна за мъжете. Женските тракийски носии се състоят от памучна риза с богати бродерии и орнаменти и сукман, който най-често е без ръкав, но може да бъде и със среден или дълъг ръкав.
При мъжките тракийски носии най-характерна е бялата памучна риза и елек, отново украсени с орнаменти и тъмни потури.
Прочетете също: 20 интересни факта за Българското знаме
Шопска носия – Български носии
Типично за тази фолклорна област за мъжете е носията да е в бяло, но има райони от Шопската фолклорна област, в които е характерен черен цвят. Мъжките тракийски носии могат да се различават спрямо възрастта на човека, който ги носи по цвета на пояса, декорацията на дрехите и начина на носене.
Дамските тракийски носии са сукманени, като облеклото има за цел да представи семейното положение на жената. Дали една жена е мома, годеница, женена или майка може да се разберете от орнаментите по носията и забраждането.
